Игри

Информация за страница Великден

Великден е денят, в който изповядващите християнската религия отбелязват възкресението на Христос. В християнската религия се чества възкръсването на Христос на третия ден, след като е разпнат и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносци, които посетили гроба. След това посещение Христос се явява на Мария Магдалена, а по-късно и на апостолите. Подготовката за честването на този празник започва в седмицата преди Великден. Тя е наричана Страстна седмица. Празнува се три дни, като вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение. Всички светлини в църквите се гасят и малко преди настъпването на полунощ свещеникът изнася запален трисвещник. Свързаното със запалването на свещите Последвание е заимствано от подобно на извършващото се в йерусалимския храм Св. Възкресение при слизането на Благодатния огън. Всички присъстващи палят свещи от трисвещника, като тези свещи по традиция се носят  вкъщи. При пеене на тропара Возкресение Твое Христе Спасе всички хора излизат от храма. В полунощ при биенето на камбаните свещеникът обявява възкресението извън храма.

  Думите са добре известни на всички – Христос Воскресе. При обявяване на възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, която е положена на специален аналой. След това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът почуква на вратите на храма с думите Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти и ще влезе царят на славата. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши празничната литургия. Формулата за определяне датата на Великден е еднаква както в източната, така също и в западната църква. Страстната седмица трае от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние. Великден пък е в неделния ден на Страстната седмица. На 21 март е църковното пролетно равноденствие. Така ако например пълнолунието е на 1 април, празникът се пада в следващата неделя. Ограничението не е въведено случайно. По този начин не може да има два Великдена в период от една година. Това е възможно при Пасхата. В датите на отбелязване на празника се наблюдават разлики между православните и католиците. По отношение на него християните твърдо спазват идеализирания Юлиянски календар, който изостава с 13 дни от поправения Григориански календар.

    Шансът за пълнолуние в този период е около 50 процента. Затова в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат. В останалите случаи пък източноправославният е една седмица по-късно. Същевременно изчислението на Пасхата става според новолунието и времето между новолуние и пълнолуние също е половин месец. По този начин православният Великден се отклонява от западния в същия ритъм като еврейската Пасха. Спрямо този ден се определят и подвижните празници, докато при постоянните няма никакво разминаване. Това се дължи на факта, че повечето православни църкви ползват за тях подобен календар на Григорианския. Страстната седмица е последната от живота на Христос. Тя започва с тържественото Му влизане в Йерусалим и завършва с Възкресението. Всеки ден от тази седмица се определя като „велик”. Тя е последната седмица от великия пост и във всеки ден се извършват специални църковни служби. Великденската служба започва в съботната вечер и след приемане на благодатния огън бият камбаните, като се казва Христос Воскресе.

Етикети:   Храни и напитки , Магазини , България
eXTReMe Tracker